|
|
 Глог 08:55 |
|
|
СЛОВО НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ЦК НА БКП ВЛ. ЦЕКОВ ПО СЛУЧАЙ 100 ГОДИШНИНАТА ОТ ПОБЕДАТА НА ВОСР |
Скъпи другари комунисти, социалисти, съмишленици, симпатизанти, гражданки и граждани!
Особено ми е приятно, че по поръчение на ЦК на БКП имам честта и удоволствието да Ви поздравя със 100 годишнината от победата на ВОСР. Ето вече измина един век от дните, които разтърсиха света, а те продължават да владеят умовете и сърцата на всички честни хора от цял свят.
За ВОСР е говорено толкова много, че сега каквото и да кажа, ще прозвучи като нещо познато, нещо, което сме чували, за което знаем. Но има неща, които трябва да повтаряме, да си ги припомняме, за да не ги забравяме. Още повече, че пред нас комунистите, пред всички честни хора, отново предстои да извървим пътя очертан от болшевиките в онези години. Примерът, който те ни дадоха, е едно доказателство, че ВОСР не е само национална, а е преди всичко революция интернационална, от световно значение, защото означава коренен поврат в историята на човечеството, от стария капиталистически свят към новия социалистически свят.
Революциите в миналото обикновено завършваха със смяна в кормилото на властта на една група експлоататори с друга група експлоататори. Експлоататорите се сменяха, а експлоатацията оставаше. Така стояха нещата по времето на освободителните движения на робите. Така стояха те и по времето на въстанията на крепостните селяни. Така беше и в периода на известните „велики” революции в Англия, Франция и Германия. Парижката Комуна е едно изключение, първият славен, героичен, но неуспешен опит на пролетариата да обърне историята против капитализма.
ВОСР се отличава от тези революции принципно. Тя поставя за своя цел не смяната на една форма на експлоатация с друга форма на експлоатация, една група експлоататори с друга група експлоататори, а унищожението на всяка форма на експлоатация на човек от човека, унищожението на всички и всякакви експлоататорски групи, установяване на диктатура на пролетариата, установяване на власт на най-революционната класа от всички съществуващи до сега угнетени класи, организация на ново безкласово социалистическо общество.
Именно за това ВОСР означава коренен прелом в историята на човечеството, коренен прелом в историческата съдба на световния капитализъм, коренен прелом в освободителното движение на световния пролетариат, коренен прелом в начините на борбата и формите на организацията, в бита и традициите, в културата и идеологията на експлоатираните маси от цял свят.
Но ВОСР е забележителна и с това, че тя проби фронта на световния империализъм, събори от власт буржоазията в една от най-големите капиталистически страни и постави на власт социалистическия пролетариат. Класата на наемните, класата на гонените, класата на угнетените и експлоатираните, за първи път в историята на човечеството се издигна до положението на господстваща класа, заразявайки със своя пример пролетариата от цял свят. Това значи, че ВОСР откри нова епоха, епохата на пролетарските революции в страните на империализма.
Тя отне средствата за производство от помешчиците и капиталистите и ги превърна в обществена собственост, преобразувайки по този начин буржоазната собственост в социалистическа. Така беше разобличена лъжата на капиталистите, че буржоазната /частната/ собственост е неприкосновена, свещена и вечна. Но депутатите на „левицата”, преди всичко на БСП, във Великото Народно събрание гласуваха единодушно, че частната собственост е неприкосновена /чл.17 от КБ/, с което извършиха предателство спрямо българския народ, в това число и спрямо своята членска маса - обикновените трудови хора, като ги обрекоха да бъдат наемни роби на реставрирания капитализъм.
ВОСР изтръгна властта от буржоазията, лиши я от политически права, разруши буржоазния държавен апарат и предаде властта на съветите, противопоставяйки по такъв начин на буржоазния парламентаризъм като форма на буржоазната демокрация, социалистическата власт на Съветите като пролетарска демокрация.
Заедно с това тя разобличи лъжите на социалдемократите, че е възможен мирен преход към социализма, чрез буржоазния парламентаризъм.
Днес в световното комунистическо и работническо движение цари хаос и разкол. След крушението на Световната социалистическа система в него се наблюдава рязък завой надясно. България не е изключение. У нас има цяла дузина партии и организации, назоваващи се комунистически. Все повече се чуват гласове за единство. На първомайските митинги в градовете техните представители може да се видят един до друг, но с това тяхното единство приключва. И съвсем естествено. У хора признаващи марксистко-ленинското учение като ръководство за действия за унищожаването на капитализма и хора, които го смятат за остаряло, които го изопачават или само на думи го признават – т.е. ревизионисти и опортюнисти, не може да има единство на принципите. Ще цитирам казаното от Вл.И. Ленин още през 1914 г.: „Единството е велико дело и велик лозунг! Но за работническото дело е нужно единство на марксисти, а не единство на марксисти с противници и изопачители на марксизма!” И Българската Комунистическа партия е за такова единство. Единство за борба, за съпротива, за промяна на обществения строй. БКП е против формалното единство, единство за самореклама и вдигане на шум. Казвам това, защото в майския брой на своя печатен орган Партията на Българските комунисти, съкратено ПБК, с лидер М.Минчев публикува Платформа за единодействие между ПБК, СК/Съюз на комунистите/, БРП/к/ и БКП, като публикацията въвежда в заблуждение читателите, че платформата е подписана и от БКП. Имайки поуките от горчивия опит във взаимоотношенията с тази партия, ние се въздържахме от подпис. Случилото се съвсем наскоро потвърди, че сме били напълно прави. В първите дни на октомври у нас се проведе среща на компартии от нашия регион. Инициатори на срещата са въпросната ПБК и КПБ /Комунистическа партия на България/ с лидер А.Паунов, онзи същият, който стои в парламента от дълги години като паметник и не сме му чули гласа, коалиционен партньор /патерица/ на дясната БСП. Та на тази среща БКП и БРП/к/ са допуснати само като наблюдатели - уж поради съпротивата на Паунов и забележете – на компартията на Гърция. Тази информация, предоставена ни от М.Минчев, се оказа 50% невярна. Гръцката компартия не е поставяла такова условие /видно от разговори с нейните представители на срещата/. Този господин, М.Минчев, когото до сега все пак уважавах, се саморазобличи. Двойствената роля, която той играе, не е присъща за честен комунист. На думи се представя като единодеец с едни партии, на дело единодейства с други. За никого не е тайна неговият отколешен стремеж да седне отново в скута на майка БСП, която незнайно защо, или по-точно с определена цел, го низвергна на последните избори. Моля да ме извините, че се отклоних от темата за която сме се събрали, но го направих защото такива фигури като горе споменатите отклоняват раб. класа от единствено правилния път на революционна борба и се стремят да го вкарат в тупика на буржоазния парламентаризъм.
Завоеванията на СССР на фронта на социалистическото строителство нагледно доказаха, че пролетариатът може успешно да управлява страната без буржоазията и против буржоазията, че той може с успех да гради промишленост без буржоазията и против буржоазията, че той може с успех да ръководи цялото народно стопанство без буржоазията и против буржоазията, че той може да строи успешно социализма независимо от капиталистическото обкръжение.
Сваляйки помешчиците и капиталистите ВОСР унищожи и национално-колониалния гнет и освободи без изключение угнетените народи на обширната страна. Характерна черта на ВОСР е, че тя проведе национално-освободителната революция не под знамето на национални вражди, междуособици и стълкновения, а под знамето на взаимното доверие и братско сближение между работниците и селяните, не в името на национализма, а в името на интернационализма.
Сега, когато отбелязваме тази годишнина, трябва да си направим следните изводи:
1. Причината за краха на строителството на социализма и комунизма и разрушаването на СССР не е в това, че комунизмът е утопия, а в това, че ръководството на страната измени на делото и широко отвори пред врага вратата на непристъпната крепост. Рухна не социалистическият обществен строй, изграждан под ръководството на Ленин и Сталин, а деформираният и изопачен от опортюнисти и ревизионисти като Хрушчов, Горбачов, Елцин и прочие обществен строй. Този обществен строй беше чужд на съветските народи и затова те не го защитиха.
2. Класовата борба не само, че не затихва в преходния период от капитализма към социализма, но се изостря. В този период остатъците от буржоазната класа все още не са унищожени напълно и само чакат удобен момент за да се надигнат отново. Събитията от края на миналия век доказаха правилността на тази постановка.
3. „Смяната на буржоазната държава с пролетарска е невъзможна без насилствена революция” - Ленин. Практиката на целия ХХ век показа и доказа това. Трябва да сме свръхнаивни, ако смятаме, че с пускането на бюлетината може да променим нещо. Ако нещо може да се промени с буржоазните избори, буржоазията не би ги провеждала. Затова буржоазният парламентаризъм само отклонява народните маси от истинската борба. БКП гледа на изборите само като на възможност за по-широка публична изява, за пропагандиране на нашите идеи, а при евентуално влизане в парламента, за разобличаване от парламентарната трибуна, на антинародната политика на управляващите. Никакви илюзии и заблуди, че може да се осъществи мирен преход към социализма. Тези, които ни заблуждават с подобни илюзии не са никакви комунисти.
4. Въпросът за единството. Много се говори за единство на левите. Несъмнено то е от решаващо значение за движението напред. БКП разбира единството не като просто единство на леви абревиатури, под което могат да се скрият и такива, които вече са решили да се приспособят или са се приспособили към съществуващото статукво. Подобно единство само отслабва, а не увеличава силите.
5. От първостепенна важност е да разясняваме на хората, че те живеят в чисто буржоазна, изключително корумпирана държава, начело на която стои олигархична групировка, онзи ден предвождана от Костов, вчера от кобурга Симеон, а днес от Б.Борисов.
6. За равнището на живота. То е толкова ниско за болшинството от хората, че обзети от своите битови грижи и тревоги за работа, хляб, жилище, образование на децата и прочие, те дори нямат сили и не помислят да се съпротивляват на своите експлоататори, а ако го правят, то това е стихийно, неорганизирано и обикновено с дребни икономически искания - за по-висока надница, за работни дрехи и др. - все неща, които не водят до кардинално решаване на проблемите, до премахване на експлоатацията. На такива хора трябва да се разяснява, че отчуждението, бягството от политиката е в техен ущърб, че за техните интереси няма кой друг да се бори освен тях.
Сега искам да отворя една скоба и да кажа на присъстващите, че тук са представители на седем медии, включително две телевизии. Независимо от това дали ръководствата на тези медии ще разрешат излъчването на репортажи от днешното събитие, присъствието им говори определено за интерес. Само за сравнение ще отбележа, че на организираната от ПБК и КПБ среща на сродни партии от балканите, медиите не се отзоваха, макар че бяха поканени. Факт е, че никой не се интересува от фалшификати.
В заключение искам да кажа, че ако ние - съвременните комунисти, заработим така, както работеха болшевиките под ръководството на Ленин и Сталин, то дните на реставрирания капитализъм са преброени.
Да пребъде във вековете примерът на Великата Октомврийска Социалистическа Революция!
|
07 Декември 17, 08:55
 Коментари (0)
|
|
БКП 
