|
|
 Глог 10:03 |
|
|
ДА ГЛАСУВАМЕ ЛИ!? |
САМО ПРИ ОСЪЗНАТ ИНТЕРЕС!
ОГНЯН ЛЕЧЕВ
След малко затишие Р.България отново е пред избори „до дупка” за президент с включен референдум, иницииран от Слави Трифонов, който ще се проведе на 6 ноември 2016 година. Предполага се, че благодарение на референдума ще бъдат отчетени малко повече гласове на „електората”.
Въпросът е: чий е този избор, кои са участниците в него? Според мен тези избори подсказват, че са поредните (от 1989 година) които няма да повлияят на страната да тръгне в правилната посока. Политиците ни пеят все една и съща песен – „от народа за народа” в различни октави. За тях е изгодно да се съюзяват, а пред народа да се противопоставят с някоя друга фраза. Те участват в изборите за буржоазна власт за по-голям дял от субсидиите за политическите партии.
Още в началото на кариерата си като лидер на БСП Корнелия Нинова заяви, че ще се грижи повече за работещите българи. Това, разбира се, предизвика усмивки и справедливия въпрос: за кои работещи – за бизнесмените ли (работодателите), или техните наемни работници!?
Защото, както казват теолозите, „не може да се молиш на Господ и да ортакуваш с Дявола”! А двойната игра на БСП се наблюдава от нейното образуване през 1990 година, което я прави верен последовател на Янко Сакъзов, който разцепи марксистката партия на работниците през 1903 година и с отцепниците я натика във фарватера на буржозното охолство. Всъщност политиката им с нищо не се различава от тая на сините „демократи”, разликата е единствено в риториката. Нима направиха нещо против влизането на страната ни в бандитския пакт НАТО и инструмента за икономическо ограбване на народите от Европа в полза на финансовата олигархия на САЩ, наречен Европейски съюз. Нищо не направиха. Напротив, помагаха по всякакъв начин, методически, организационно, кадрово за осъществяването на тази антинародна политика.
Вредата на БСП в работническото, пролетарското (лявото) движение се изразява в това, че го разлага, изтръгва революционния му корен и го превръща във фон на буржоазните избори, които утвърждават властта на буржоазията. Борбата на тази партия с БКП не е приключвала от времето на либералния, луканов преврат - главен архитект на буржоазната контрареволюция в България. Роенето на различни БКП-та с представки и наставки не е следствие от вождистките амбиции на този или онзи (това са оправдания), а е целенасочен акт на БСП за унищожаване на комунистическото движение в родината ни. Ако някога са чели нашите класици ще знаят, че се занимават с безнадеждна кауза, защото хората на наемния труд и особено промишления пролетариат няма дълго да ги търпят. Колкото икономическото неравенство е по-голямо, толкова недоволството ще нараства и фарисейщината на БСП няма да спаси капитализма от разгром, разбира се ако най-вече малобройните, по вина на буржоазията, промишлени работници не се размърдат.
В нашата работа се натъкваме на различни упреци, като например този, че БКП е виновна, че е допуснала да се случи това. Разбира се, ако погледнем партията в предконтрареволюционния период конкретно - това обвинение е вярно. Много малко партийци разбираха какво става и какво предстои да се случи. Спомням си моята партийна организация по това време, само трима от 60-те човека от нашата ППО разбирахме за какво става въпрос. Но да се твърди, че БКП е стояла винаги със скръстени ръце не е правилно. По този повод ние сме писали много. Напомням, че процесът за буржоазното преустройство на СССР започва още от 1956 година и който беше наложен на БКП по най-вероломен начин, с „любезното съдействие” на Живков и неговата клика, при абсолютното игнориране на принципа на пролетарския интернационализъм. Никой не може, особено ако е човек на наемния труд, да забравя за борбата на хора като Горуня, ген. Любен Динов, нашият покоен Председател на партията и плеядата комунисти дали живота, здравето си против предателския ревизионистичен курс започнал от т.н. „Априлски пленум”.
Добре, в БКП (щаба) на работническата класа се бяха промъкнали предатели. Но какво направи армията от трудови хора в България, какво направи работническата класа, авангарда на тази армия за да запази властта си? В класовата борба е виновен този който губи сражението. Хубавото в случая е, че говорим за сражение. Трябва да укрепим щаба на пролетарската червена, лява армия БКП, да се смени посоката на синдикалното работническо движение и най-важното, от което следват предните две обстоятелства, трудовите хора в България, или поне преобладаващото мнозинство, да си изяснят за какъв обществен строй ще се борят - за капитализъм, или за социализъм и комунизъм.
А кой ще бъде президент на тези буржоазни избори има смисъл единствено в контекста на въпроса: с кого и срещу кого в буржоазната действителност? С буржоазна, но винаги дружелюбна към народа ни Русия или с имперските амбиции на една наднационална каста на едрия финансов капитал, които се провеждат от управниците на САЩ? Всичко друго е утопия.
Б.Р. Самозабравилите се властници приеха поправка в изборния кодекс за задължително гласуване, с което се поставят над суверена. На пръв поглед санкцията за негласуване не е особено тежка – при неучастие в два последователни избора от един и същ вид, съответният избирател ще бъде изваден от избирателните списъци. По този начин негласуващите, които по принцип са недоволни от управлението ще бъдат изключени от изборния процес и така при изостряне на социалното напрежение и недоволство властващите ще бъдат улеснени при постигане на бъдещи изборни „победи” и запазване на властта им.
|
06 Октомври 16, 10:03
 Коментари (0)
|
|
БКП 
